Galina Ponomarjova, Tatjana Šor . Eesti Vanausulised Väike kirikuloo teatmik. ( Староверы Эстонии. Краткий исторический справочник; The Old Believers of Estonia. A Brief Historical Survey). Tartu , 2006, Eesti Vanausuliste Kultuuri ja Arendusühing. 176 P.

Своеобразната религиозна общност на руснаците старообредци, формирана през ХVІІ в. (вследствие на църковните борби в руското православие), днес е пръсната почти навсякъде по света (в Европа, Азия и Америка). Балтийските старообредци (живеещи в Полша, Латвия, Литва и Естония) са част от старообредската диаспора по света, която се отличава със своя религиозна и културна специфика, вписва се по своеобразен начин в националната история и култура на страните, в които живее, и създава свои механизми за оцеляване и развитие при различните превратности на съдбата, през които успешно преминава. В голямата си част старообредците в Естония принадлежат към Поморското старообредско съгласие (старообредска деноминация), а две от общините и до днес се отнасят към Федосеевското съгласие (Рая и Малие Колки).

Триезичното издание (на естонски, руски - паралелно и отделна част от книгата на английски език) на Галина Пономарева и Татяна Шор “ Eesti Vanausulised V ä ike kirikuloo teatmik ” е посветено на старообредската общност, живееща в Естония - в градовете Талин и Тарту, и в селищата, разположени по бреговете на Чудското езеро, където е концентрирана основната част от старообредското население в страната. Изданието е подготвено от двете авторитетни изследователки и е реализирано с помощта на Обществото за култура и развитие на старообредците в Естония, гр. Тарту в рамките на проекта “Старообредците в Естония: самоидентификация и национална памет в двуезична среда”, финансиран от националната държавна програма “Естонски език и национална памет”. Идеята на проекта, общото ръководство, предговорът към книгата и художественото й оформление са дело на П. Варунин, председател на старообредското общество в страната. Книгата е издадена с подкрепата на Фондовете Eesti Kulturkapital и Eesty Teadusfond . Изданието е илюстрирано с богат фотоматериал и е отлично оформено типографски.

До голяма степен мястото на руснаците старообредци в Естония, както и ролята им за развитието на руската култура и културното наследство на страната, остават слабо проучени. В това е и приносът на Галина Пономарева и Татяна Шор, които за първи път подреждат историческите факти през призмата на документи, отразяващи най-важните етапи в развитието на общността: заселването, центровете, конгресите, създаването и работата на старообредските общини, обединяването им в Съюз на старообредските общини в Естония (1928 г.), и пр. Отразени са и процесите на приобщаване на старообредците към естонското общество при първата Естонска Република (1918 г.), която отделя църквата от държавата и дава равни права на всички религиозни общности в страната. Старообредците получават естонско гражданство, статус на национално малцинство и право на пълна религиозна свобода. Любопитно е, че след демократичните промени в Естония през 90-те (Естония обявява независимостта си през 1991 г.), където въпросът за гражданството се поставя с особена острота, старообредците отново са желани граждани на Естония, които безпроблемно получават естонски паспорти.

Съвременната ситуация на старообредците в Естония е интересна - както отбелязва в предговора си председателят на организацията на старообредците в Естония Павел Варунин, днес те формират религиозна общност със своя история, културни традиции и диалектен език, но по-скоро се идентифицират като старообредци по произход, отколкото по конфесионална принадлежност (с. 7).

Книгата на Г. Пономарьова и Т. Шор почива върху документи, публикувани и архивни, както и на материали, предоставени на авторките от самите старообредци. Тя започва с историята на конгресите на старообредците в Естония и на Съюза на старообредските общини в страната. Подробно се разглежда историята на 11 старообредски общини – Талинската (Ревелска), Тартуската (Дерптска, Юриевска), Муственска (Черновска, Черноселска), Раюшката, Кикитовската, Каластката (Красногорска), Малоколецката, Колецката, Казепяенската (Казепелска), Воронейската и Пийрисаарската общини (в скобите се дава старото име на населеното място).

Тук ще се опитаме накратко да проследим историята на старообредците в Естония, следвайки направеното от двете изследователки.

Старообредците, бягащи от преследванията на Никонианската църква, се появяват в земите на днешна Естония (тогава Естландия и Лифландия) в края на ХVІІ – началото на ХVІІІ в. и постепенно се разселват по бреговете на Чудското езеро (Причудье). В голямата си част те принадлежат към т.нар. Федосеевско безпоповско съгласие. Постепенно те се обосновават и създават свои молитвени домове и скитове – първоначално в Мустве, в Западното Причудие и в Дерпт (днес Тарту), а по-късно и в Южна Естония, където създават 19 селища. Старообредците са преследвани от страна на властите, особено при Николай Първи (като част от цялостната руска анти-старообредска политика): наложени са забрани за църковно строителство, затварят се храмове, старообредците са строго наблюдавани и контролирани от властите. Пропагандиращите “старата вяра” наставници са интернирани в отдалечени части на Естония и пр. От 40-те години на ХІХ в. властите започват политика на агресивно налагано “единоверие” (т.е. приобщаване към Православната църква). През 60-те години на същото столетие старообредците се радват на по-либерална правителствена политика, строят и реконструират молитвените си домове, обществата им издават книги.

Развитието на капитализма поражда сред старообредците миграции към града, те работят в градските манифактури и селищата им привличат все повече идващи отвън – от Русия и Беларус - старообредци. В този период настъпват и важни за старообредците законови промени, тъй като до този момент те на практика водят полулегално съществуване. На 17 април 1905 г. се приема Закон за свободата на вероизповеданията в Руската империя и започва официалната регистрация на старообредските общини, които започват да разширяват контактите си със съмишленици от Латвия, Литва и Русия. Старообредците участват в Първата световна война като войници (право да получат офицерски чин те получават чак през 1917 г.). Революционните събития в Руската империя дават възможност Естония да се обяви за независима република, която дава на старообредците граждански и религиозни права (вж. по-горе).

Именно този период е един от най-плодотворните в историята на естонските старообредци – те свикват 14 старообредски Конгреса и регистрират 12 общини. По това време в Естония има около 10 000 старообредци ( днес те са едва 5 000). На 5-ия си Конгрес те приемат Устав на старообредската църква и създават Централен съвет, Духовна и Ревизионна комисии (15 – 23). Създават се младежки старообредски кръжок (1932 – 1940, Тарту), културно-просветни курсове, уроци по църковно пеене, които целят поддържане на интереса към старите религиозни традиции и тяхното запазване. Това са и години на активно религиозно строителство, когато се създават ценни паметници на културата, сред които особено изпъква молитвеният дом в Рая, изписан от прочутия иконописец Г. Е. Фролов и негови ученици, които създават своя работилница около храма. От тази школа излиза известният П. М. Софронов, канен от Ватикана за иконописна работа (с. 23). Това е и период на активно книгоиздаване и духовна дейност.

Най–тежки са годините на установяване на съветска власт (1940 г.), когато наред с репресиите, свързани с национализацията, се развихря атеистична пропаганда, а по места (в Причудието) се създават групи от радикално настроени младежи, които безчинстват в старообредските райони. Наред с останалото население, старообредците са изселвани в Сибир, а при фашистката окупация (1941 – 1944) – изпращани на работа в Германия, в трудови лагери.

Победата на СССР плаши много от старообредците, които емигрират във Франция, Швеция, САЩ и Канада. Останалите в Естония са подложени на колективизация, но въпреки атеистичния режим и осмиването на старообредската “изостаналост и невежество”, възстановяват храмовете си, които, обаче (както, впрочем, и в другите страни на социалистическото пространство) се посещават основно от жените и старците. Причудието е предимно аграрен район, занимаващ се с овощарство и риболов, а младите хора все повече се стичат към големите градове в страната – Талин и Тарту.

След демократичните промени настъпва период на възраждане на старообредския социален и културен живот. През 1995 г. се възстановява и продължава работата си Съюзът на старообредските общини в Естония. Започва реставрация на молитвения храм в Рая, възстановява се уникалната библиотека към него, в няколко селища се организират музеи на старообредския бит (Колкия, Варния и Мустве). В училище за старообредските деца започва преподаване на църковнославянски език и Закон Божи. Държавните фондове на Естония финансират провеждането на престолни и други църковни празници в страната.

Именно в този период нараства интересът към старообредството – учени и изследователи от престижни университети в страната (и специално Тартуския университет) започват да изследват историята и съвременното състояние на тази религиозна общност. Издават се книги и се снимат филми за тях, работи се по национални и международни проекти. Широки възможности предоставят и европейските програми, свързани с пред-присъединителния период и членството на Естония в Европейския съюз. От тях се възползват не само изследователите на старообредството, но и самите старообредци, които организират собствени фестивали и научни конференции, възстановяват своите храмове и библиотеки (с. 26).

Разбира се, разпадането на СССР и демокрацията носят не само положителни промени – затварянето на границите води до затруднения в реализирането на традиционното старообредско овощарство. Ограниченията на риболова на Чудското езеро също водят до обедняване. Затварянето на не-рентабилните социалистически предприятия поражда безработица. Всичко това води до постепенно оттегляне на населението към градските центрове и емиграция в чужбина, което води до демографска криза в старообредските райони.

С други думи, както и в други страни от пост-социалистическото пространство, старообредството преживява едновременно “възраждане” и криза, свързана с икономическите, социални и демографски проблеми на т. нар. “преход”. Както и на Балканите, старообредската младеж все повече мигрира на Запад. Ако за Естония това са Финландия, Англия и Ирландия, за България и Румъния – Гърция, Испания и Италия. И както и през отминалите векове, отново се появяват нови “острови на старообредството” в Европа, издигат се нови храмове и “старата вяра” продължава своя сложен земен път към Създателя.